Графично

Ще се сещаш за мен в лунни нощи,
Когато вятърът сресва косите на злобна старица.
Ще ме запомниш със светлината на свещта,
Отразена в моите очи.

Аз съм недопушеният ти фас, забравен на студения прозорец,

твоята мъка и тиха тъга…
Аз съм тази, която си е отишла,

увита в снежна дантела,

Целунах те за сбогом през хартия,

да не оставя отпечатък.
Аз съм тази, която трябва да ти каже,

че времето изтече през пръстите на мъртвите.

Аз съм тази, която си тръгва винаги на разсъмване,

когато сенките се любят за последно
за да изгрее пълната луна…

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *