Класификация на неврозите

 

Неврозата е психогенно страдание, чиито симптоми са символичен израз на психичен конфликт, коренящ се в детската история на субекта, и представляват компромис между желание и забрана.

Понятието «невроза» се промени; в наши дни се стремим да го използваме само за тези клинични форми, които могат да се свържат с натрапливата невроза, с хистерията и с фобията. Нозографията разгразничава неврози, психози, перверзии, психосоматични заболявания, докато нозографичният статус на «актуалните неврози», «травматичните неврози», «характеровите неврози» остава дискусионен.

Фройд е бил загрижен преди всичко не да разграничи неврозата и психозата, а да разкрие психогенния механизъм в цяла поредица от страдания. Разултатът е, че оста на неговата класификация преминава между актуалните неврози, чиято етиология се търси в соматичната дисфункция на сексуалността, и психоневрозите, където определящ е психичният фактор. Тази група, наречена още «защитни невропсихози», включва неврози като хистерията и психози, наричани понякога «защитни психози», като параноята.

И така, основната разлика между двете според класификацията на Фройд е следната: при актуалните неврози пагогенният момент изхожда изключително от настоящия живот на болния, т. е. той е актуален, докато при психоневрозите главната патогенна стойност се пада на подготвената от детските изживявания ситуация, която се оживява и свързва с действащия в момента на възникването фактор. При актуалните неврози е налице пряко химично въздействие върху психиката от страна на натрупаната нервна възбуда или хормонални вещества.Това въздействие не се преработва психично, поради което актуалните неврози нямат истинска психогенна етиология, за разлика от тях психоневрозите се причиняват от психични въздействия (психотравми), които стават патогенни благодарение на свързването им с фиксираните ранно-детски изживявания (инфантилна травма).При тях се осъществява истинска психогенна преработка на изживяването, от която се създава и смисълът на симптома Към актуалните неврози Фройд причислява неврастенията, страховата невроза и хипохондрията.

Все още в психиатрията съществува определено объркване относно различните форми на на неврозата. Например, терминът „неврастения“ се използва за обозначаване на всички форми на неврозата, на които произхода, причината и съдържанието не са много ясни. Трябва да се признае, че не е лесно да се прокара ясна граница между различните психични недъзи и не е за учудване, че заболяване, при което няма явни физически промени често се свързва с „неврастения.“ Понеже инстинктите и влеченията принадлежат към биологическата и психическа сфери, невротичните нарушения също могат да се изразяват по два начина: или като психични нагони – чрез чувтства, афекти, идеи или чрез физичното (тялото). Психоанализата не отрича, че неврозите възникват на органична основа, но психоанализата отчита, че ролята на различните органични травми не е еднаква;някои неврози са пряк резултат от органична травма, но при някои случаи този фактор отсъства. Неизбежно се стига до извода, че психичният фактор играе решаваща роля не само при формирането на неврози, но и при определени органични заболявания. Психиката влияе на всички органични заболявания, а някои от тях са възникнали изцяло поради психологически причини. Опирайки се на теорията на нагоните, психоанализата откроява различни форми на неврози и след това създава скала, в която се разполагат всички заболявания – чисто соматични и психични. На практика е невъзможно да се прекара граница между соматични и психологични заболявания. Фройд все пак отделя неврозите, предизвикани от органични причини т. нар. „актуални неврози“от „психоневрози“ . Той посочва къде психичното се среща с органичното. На практика психоаналитиците се срещат рядко с актуални неврози – понеже пациентите, които страдат от тях рядко търсят помощта им, но актуалната невроза всъщност присъства във всяко заболяване и психоневротичните симптоми възникват на нейна основа. Както е споменато по-нагоре неврастенията се свързва с най-различни болести, които трудно могат да се определят.

За първи път Фройд отделя неврастения от страхова невроза.В актуалните неврози той не намира психични механизми, а психоневрозите, както той отбелязва, са предизвикани от психични фактори. Той скъсва с медицинските тенденции на своето време и избира друг по-продуктивен път. Дори днес можем да се чуе – „понеже не са открити соматични нарушения, болестта има психологически характер.“ Освен неврастения и страхова невроза към актуалните неврози често се отнасят хипохондрия и деперсонализация.

Неврастения

Диагнозата „неврастения“ често се използва неправилно. Тя по принцип си е точно определена болест: тя се изразява в повишено черепно налягане, умора, болезнени физически усещания и нарушаване на храносмилането. Причините често са много тежката работа, тъга и други, но това не е напълно убедително, защото болните от неврастения трудно понасят физическо или психическо натоварване. Ференци описва временното възникване на типични неврастенични симптоми (главоболие, хиперчувствителност, болезнени усещания в ръцете и краката и др.) и го нарича „еднодневна неврастения“.

Тя често се свързва със сексуалния живот на индивида.

Хипохондрия

Тя е тясно свързана с неврастенията. Често съпровожда мастурбирането през пубертета. Страхът от наказание, свързан с чувството за вина, се съчетават с неприятни физически усещания, свързани с мастурбацията, с невротични симптоми. Но хипохондрията не се проявява само през юношеството, но и на много по-късни етапи от живота.

Деперсонализация – за хипохондрика е характерно изключително (макар и тревожно) самонаблюдение. Същото нещо се отнася и до деперсонализация. Деперсонализацията е отчуждение на външния свят от вътрешния. Пациентът губи усещане за реалност на вътрешни и външни възприятия и усещания. Външният свят му се струва нереален, призрачен, както мислите, чувствата, усещанията за собственото тяло. Много факти потвърждават, че отричането на реалността на възприемането и чувствата е първо следствие на опита да се преразпредели либидото, т.е. то да се пренасочи от обекта на друго място.

Това междинно състояние, различно като интензивност и продължителност, присъства във всички неврози. Ако при хипохондрията често присъства психична суперструктура, то при деперсонализацията актуално-невротичният елемент на преразпределянето на либидото винаги се съчетава със психичен фактор – нарушаване на егото, нарушаване на възприятието. Чувството за безпомощност и тревога при пациенти, страдащи от деперсонализация е изключително силно. Открояват се се хистерична и шизофренична хипохондрия, както и хистерична и хипохондрична деперсонализация. При хистеричната деперсонализация обектите се запазват; при шизофреничната деперсонализация те постепенно изчезват.

Страхова невроза

При всяка актуална невроза тревожността е налична, но тя е най-силна при страховата невроза. Тревожността се проявява в различни форми: свободно протичаща, неопределена, например като пристъп, като тревожно очакване, притеснение за определен човек, затруднено дишане, силно сърцебиене, трескавост, разстройство, неспособност да се поеме въздух и др. Не е задължително всички тези симптоми да се проявяват заедно. Всеки един от тях обаче бележи тревожност. Някои физически симптоми на тревожност напомнят на конверсионна хистерия и биват неочаквани: трудно дишане, треперене и т.н. Също както и при неврастения, хистеричните симптоми могат да се групират около актуалното невротично ядро и в при страховата невроза.

Неврастенията понякога възниква от свръхинтензивна сексуална активност, страховата невроза – от повтарящи се нарушения на сексуално задоволяване или от неговото отсъствие. Понякога тревожност възниква и по време на интоксикация, при Базедова болест, основата на която е дисфункция на тироидната жлеза. Според Ференци тревожността се развива поради фиксирането на vas deferens (операция на Стайнах). Специфичната форма на нарушенията, предизвикана от сексуален живот извън нормата (т.е. неврастения или страхова невроза) зависи от вида на сексуалната травма. Освен това , при неврастенията неизползваната психична сексуална енергия има водеща роля, а при страховата невроза голямо значение има и соматичната енергия.

Нарушенията на инстинктивния живот, включващи психичен или соматичен компонент, присъстват във всички актуални неврози. Актуалните неврози могат да продължават дълго време, те могат да станат хронични. В този случай те се превръщат в психоневроза, но това не се случва случайно, на всяка актуална невроза съответства опредена форма на психоневроза: неврастения – конверсионна хистерия, страхова невроза – фобия, хипохондрия – шизофренична психоза.

Синтетичната функция на егото подчинява болезнените усещания на актуалните неврози и ги преработва в психоневроза. Като пример може да послужи шизофреничната хипохондрия. Тя е следствие на особено болезнени усещания в органите. Егото възприема промененото състояние на органите не само като нещо болезнено, но и като нещо чуждо. Тази чуждост постоянно го дразни и тя трябва на всяка цена да бъде подчинена. Реакцията на шизофреника срещу такива телесни усещания е типична. Развиват се хипохондрични идеи-халюцинации; тяханата цел е да преодолее и подчини тези нарушения, които егото възприема като нарицистични травми.

В първата фаза на болестта това се се осъществява по следния начин: пациентът се стреми да възстанови с помощта на хипохондрични идеи своето идеално его, което си мисли, че е загубил. Егото попива болезнените органични нарушения, предизвикани от блокираното либидо и психически ги обработва; от една страна, това задоволява потребността от наказание; от друга, с това се уравновесява нарушения нарцисизъм на егото. Всичко, което се е възприемало като нещо чуждо и неприятно, кара егото да използва синтетичната си функция и в резултат на това егото асимилира (при определени условия) това, което преди това се е отричало.

Асимилиращата и свързваща сила на егото преработва актуално-невротичното ядро не само при шизофреничната хипохондрия, но и при всяка друга невроза. По подобен начин егото преобразува неврастеничните симптоми в конверсионна хистерия. Психичните подбуди карат егото да се държи за физичните усещания на неврастенията, въпреки че те отдавна са спрели да съществуват. Те формират т.нар. актуално-невротично ядро на конверсионната хистерия. По същия начин хипохондричните усещания формират актуално-невротичното ядро на шизофренията. По този начин страховата невроза се преобразува в психоневроза (във фобия, обсесивна невроза). По този начин се вижда, че всяка невроза се свързва с нарушения в сексуалния живот. Но това не означава,че всяко нарушение в сексуалния живот неизбежно води до невроза. На въпроса защо не всеки човек се разболява от актуална невроза, ако има нарушения в сексуалния живот, може лесно да се отговори: реакцията на човека зависи от неговата предразположеност. Някои могат да издържат на сексуалното напрежение дълго време, а други не могат да се справят с това. Всеки случай е индивидуален. Дали човек ще се разболее или не, зависи от способността да се удържа либидото без да се стигне до сериозни последици или то да се сублимира.

Използвани източници:

Ж. Лапланш, Ж.Б. Понталис, “Речник на психоанализата”

psystatus.ru

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *