Неврози. Лечение на неврози.

Психоаналитичното разбиране не неврозите обяснява относителната неефектиквност на симтоматичното лечение на неврозите – в частност лечение с медикаменти.
Действието на хапчетата премахва психичното и физическо напрежение и тревога, които се разпознават при неврозите
Това създава следната причинно-следствена връзка: няма напрежение – няма симптом – лечението приключва.
Психотерапевтични практики, които не взимат впредвид необходимостта от дълбинна преработка на невротични нарушения (включително несъзнаваните конфликти), също така са насочени към освобождаване или трансформация на симптома („подобрение на симптомите“) – или към снемане на напрежение (техника на релаксация) или към изграждане на навици за самопомощ, помогащи да се премахне напрежението или да се предотвратява неговата поява (самовнушение, психотренинги, поведенческа терапия и психотерапия, базирана на внушение). Тези методи по-скоро помагат за повърхностната адаптация на пациента към въздействието на патогенни фактори. Описаните подходи за лечение на неврози са концентрирани основно в споменатата по-горе причинно-следствена връзка (напрежение-симптом-симптоматично лечение) и не засягат дълбинната структура на невротичния конфликт – фундаменталната причина на разстройството. В резултат на което, пациентът бива временно облекчен от страданието, което се дължи на невротични симптоми, докато не се стигне до следващ рецидив или докато не се появят нови симптоми – ако върху предишните не се е работило добре, а са били просто потискани с лекарства. По този начин пациентът има нужда от повторно лечение и в същото време съществува и риск за влошаване на текущото състояние.
Психоаналитичното лечение на неврози, за разлика от други подходи, се съсредоточава върху дълбинната динамика на неврозата.

 

Невротичният симптом (и  премахването му) за психотерапевта не е цел, а средство, ключ към разбирането на случващи се в психиката процеси. Това разбиране за лекуване на неврози цели да се случат значителни промени в личността на пациента, които създават здрава основа за нейното завръщане към пълноценно (а не опиращо се на една или друга система от временни основи) психично функциониране, след което може да се говори за истинско излекуване.

Невротичните симптоми не бива да се подценяват – „ще ми мине“, „вечер ми е по-добре“, „сигурно просто съм се изморил.“ Трябва да се избягват и опити за самолечение – медикаментозни и психологически. Не трябва и да се забравя за „вторичната изгода“ от невротични страдания.
Например при мазохистични неврози човек практически е „заинтересован“ да остава в болезнено състояние. Понятието „вторична изгода“ от болестта, за съжаление, не е измислица на теоритиците, а истинско проклятие, както за самия болен, така и за загрижените за  неговото състояние близки. Вторичната изгода от болестта създава допълнителни трудности при лекуване на неврози и увеличава резистентността към психотерапия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *