Персона

“Персона“ е един от най-въздействащите, разтърсващите филми на Бергман. Прозведение на изкуството, което те кара да надникнеш в Себе си, да изследваш страховете, да си опустошен –  и в същото време, изпълнен с размисли.

Понякога сме изправени пред опасността да се „пречупим“, да изгубим вътрешната си сила, да изпаднем в тихата омая на мълчанието. Елизабет е успешна актриса на върха на кариерата си, но точно този успех е една от причините, които отключват болестта й. Изведнъж нещо се променя в нея, тя осъзнава безсмислието на думите и жестовете. Усъмнява се в ценността на изкуството. Изкуството, което е в Нея, част от личността й. Цял живот актьорът играе различни роли. Те постепенно се настаняват в тихите ниши на съзнанието, стават част от същността му. Ролите изтриват индивидуалността на госпожа Фоглер. Елизабет спира да играе и потъва в мълчание в търсене не истинското, опиянена от собственото си безразличие към другите, дори към собственото си дете. Тя копнее да срещне истинския Смисъл, но сякаш в мълчанието си все повече се отдалечава от него. Елизабет изпитва и чувство за вина, защото не може да бъде добра майка – това се вижда ясно по изражението на лицето й, когато Алма разказва собствената й история и то два пъти.. Алма психодраматично влиза в ролята на Елизабет като се отграничава от нея,  но приема чувствата й като свои. Топлата крещяща «душа» иска да счупи ледената самота, да изтръгне звук от мълчаливата маска. Истинското и социалното са сключили странен, но неизбежен съюз – чувствен и мистичен.

Фигурата на майката е поставена под съмнение – Алма прави аборт, докато Елизабет не изпитва любов към детето си. Възможно да е била лишена от вниманието и любовта на собствената си майка и по тази причина –  не иска да показва истинската си личност. Изградила е фалшив «аз», който да я предпази от реалността. Тя изпитва неприязън към сина си, докато той е силно привързан и се нуждае от любовта й. Той е «агнец», поредната жертва на нейното безразличние. Ако разгледаме  двата женски образа като един – виждаме с колко много противоречия се сблъсква една личност, която се стреми към самопознание. Чувството за вина е изтласкано, но всеки момент може да изплува на повърхността и да причини страдание.

Две жени на плажа – четат книги, разглеждат, сравняват ръцете си…Лицата им са полузакрити от сламени шапки – преди да се слеят в енигматичен съюз. Те са толкова различни и в същото време – еднакви. Експресивната Алма и хладната Елизабет – това са те, преди идентичностите им да изчезнат – както вълните изтриват случайните стъпки по самотния плаж. Пространствата във филма могат да се разглеждат и като психически. Вилата на брега на морето е уютно убежище, място за разкриване, споделяне, но в същото време – обител на призраците от миналото, на стари снимки и неудобни спомени. Болницата в началото на филма се свързва със страха от смъртта, болестта и старостта. Неподвижните тела в началото засилват внушението за тленност на съществуването, на неговата коварна неизбежност. В същото време болницата е и място, където работи Алма, която разкрива, че да служиш на някого, да живееш заради другите, е част от нейната същност. Тя последва примера на своята майка, която също е била медицинска сестра. Значението на името „Алма“ е душа – тя е и жертвата, която трябва да се сблъска с безразличиетo, да участва в една игра, чиито правила не са й познати, но само временно, защото след това тя ги променя завинаги.

Във филма се разпознават доста символи – основният им акцент е върху женското начало, творчеството, жертвата и смъртта (паяк, вода, фалос, агнец, камбани, пироните, които се забиват в плътта и други). Целият филм напомня на сън, където границата между времената е размита и съществува само един странно магичен диалог между емоцията и мълчанието.

Персона като понятие е компромис между индивида и социума относно това, което човек се явява. Във филма истинското като че ли се поглъща от видимото. Маската скрива лицето. Но все пак Елизабет Фоглер се разтваря в образа на Алма. Човек без душа не може да постигне нищо. Изкуство без вложена емоция е «нищо». Не е учудващо, че това е думата, която казва актрисата в края на филма.

Интересна е сцената, когато мъжът на Елизабет разпознава в Алма жена си. Двете героини се сливат в една личност. Алма му говори за любовта, която ги свързва, за нуждата им един от друг. Медицинската сестра е способна да обича, изпитва чувства, търси контакт с Другия, докато Елизабет е жестока в мълчанието си. Двете страни на един и същ човек. Знаменитият кадър показва двете половинки от лицата на жените и то «по-непригледните», защото е известно, че всяко лице има по-фотогенична половина и не толкова добра за снимане. Душата и маската в неизбежен съюз. Една персона, която е Нищо, а нейният свят е илюзорното битие.

В         античния театър терминът «персона» означава маска, през отверстието на която актьорът декламира своята роля, а самият термин Бергман  взима от теорията на Юнг, където «персона» е маска, изразяваща определена роля в обществото, но през нея трудно може да се види истинското «аз». В тази връзка е написаното от него: «Често Персона, бидейки прекалено жестока, отрича останалата част от личността – аспекти на личното и колективното несъзнавано, – и изолацията й в своята роля довежда до липсата на естествения емоционален отклик. Другата опасност е в това, че при смяната на маската и при усвояването на нов начин на реакция на външното, човек може да загуби обичайните опори, а това се възприема като разрушаване на личността.» (Семира “Архетипы Юнга и астромифология”).

Филмът «Персона» напомня и на древните митове – в много от тях първоначалната слабост на героя се уравновесява от появата на силни покровители, които се грижат за него и му помагат в решаването на свръхчовешки задачи. Примерите са доста: Тезей е имал покровител богът на морето Посейдон, на Персей му помагала Атина, Ахилес е бил наставляван от мъдрия кентавър Хирон. Тези божествени персонажи всъщност са символично олицетворение на цялостната психика. Основната задача на героичния мит се състои в развитието на индивидуалното самосъзнание т. е. да се осъзнаят собствени силни и слаби страни, за да се преодолеят сложни житейски ситиации. Когато личността се справи с първото сериозно изпитание и навлиза във фазата на зрелия живот, героичният мит загубва своето значение. Символическата смърт на героя е знак за достигане на зрелостта. Тази идея може да се приложи към финала на филма, защото сякаш едната част от личността изиграва своята роля и умира. В  случаите на предателство или загубата на героя, които се срещат в европейската митология, темата за ритуалното жертвоприношение може да бъде като наказание за прекалената горделивост. Елизабет е прекалено високомерна и студена, затова тя се принася в жертва, оставяйки след себе си още по-голяма празнота.

В аналитичната психология на Юнг важна роля играе концепцията за «Сянката» – тя съдържа скритите, изтласкани и неприятни страни на личността. Но «Сянката» не е просто противоположната страна на съзнанието, защото освен деструктивни установки, тя има и добри качества  – нормални инстинкти и съзидателни импулси. Егото и «Сянката» са разделени, но и неразривно свързани, преплетени както мислите и чувствата ни. Двете жени във филма могат да бъдат разглеждани и през тази призма – образите им преливат един в друг, показват разтърсващия калейдоскоп, където се срещат разумното и ирационалното, Разума и Сянката. Тази тема се свързва и с известния литературен герой – Фауст на Гьоте. Той приема предизвикателството на Мефистофел и попада под влиянието на «сянката», която писателят описва като «част от онази сила, която пожелава злото,но твори добро.» Фауст не може да се наслади на цялата пълнота на живота през детството и юношеството си. Той е откъснат от реалния живот и незавършен човек, изгубил себе си с безплодното преследване на метафизични цели, които така и не се реализират. Той още не е готов да приеме живота такъв, какъвто е – с всичките му добри и лоши моменти. Елизабет също не иска да приеме света – предизвиква го със своето мълчание, но в края на този тежък, различен път, по който е тръгнала,  я чакат страдание и самота.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *