Психичното страдание – какво да правим с него? Изисквания към пациента

 

Всеки професионалист – психолог, психотерапевт или психоаналитик преди да работи с пациент трябва да зададе на самия себе си определени въпроси и да обсъди с потенциалния пациент няколко важни неща, от които пряко зависи ефективността на по-нататъшната работа. Един от основните въпроси е този за заявката, дали той наистина иска да промени живота си и го прави целенасочено и доброволно.

До каква степен даден човек осъзнава психичното си страдание? Може да ни се струва очевидно, че клиентът страда – иначе какъв е смисълът да се обръща към специалист, но има нюанси, за които би трябвало да се замислим. Някои хора търсят психологическа помощ поради натиск от други хора. Например интимният партньор може да постави условие, че няма да продължи връзката, ако другият не предприеме „нещо“ за решение на проблемите си. Или пък личният лекар съветва да се обърне към психотерапевт – това може да се случи, когато пациентът страда от заболяване от психосоматичен произход. Някои хора, които имат психосоматични симптоми, не осъзнават, че изпитват психична болка и отричат всякаква връзка между физическото страдание и неприятните психологически преживявания. В повечето случаи съвместното изследване на симптомите на психотерапевта и клиента разкриват на последния различни феномени на вътрешния му живот, за които не е подозирал. В същото време това изследване намалява риска от психосоматични симптоми в бъдеще. Но в случай когато човек е отчужден от своите психични и физически процеси, психотерапията или психоанализата не могат да му помогнат. Подобна ситуация може да е налице и при хора, зависими от алкохол или наркотици. Проблемът с наркотиците не се решава само на нивото зависимост на тялото. Специалистът трябва да помогне на човека да помисли за своите непоносими преживявания и мисли, от които той бяга в зависимостта. Само по този начин работата със зависими има смисъл.

Важно е да се подчертае, че независимо от причината да се потърси консултант –  най-важното е желанието на клиента да се опита да промени себе си. Когато човек не признава психичните си страдания, той не може да започне психотерапия, въпреки че хората от неговото обкръжение могат да настояват за това.

Освен това, не всеки, който се нуждае от психологическа помощ е способен да я приеме. Независимо от тежестта на симптомите психотерапевтът колкото и да се старае, не може да помогне на клиент, който няма желание да работи над проблемите си. Клиентът трябва да споделя преживяванията си – дали изпитва тревожност, депресия, разочарование или объркване…Често той не може да види изхода от трудната ситуация, не може да разбере значението на симптомите си. Или пък открива, че един и същи негативен опит се повтаря в живота му безброй пъти.

По този начин, когато потенциалният клиент се обръща към мен, защото със своите действия кара другите хора да страдат и те изискват от него да се промени, може да ни потрябват няколко срещи само за да се определят мотивите на този човек. Трябва да се изследва до каква степен той иска да опознае себе си и дали реално се стреми към промяна на своята ситуация.

Може да се предположи, че клиентът осъзнава психичното си страдание и не се ръководи от желанието на някой друг, но това не означава, че лицето разбира, че неговите страдания възникват като следствие от неговите собствени скрити мотиви. Много от клиентите, които търсят психологическа помощ, търсят оправдания за  проблемите си във външни обстоятелства, негативни течения в обществото, семейството, лошата наследственост, пола си и др. Въпреки че всеки от тези фактори действително може да бъде причина за настоящите проблеми, ако клиентът не иска да разбере защо той продължава да преживява подобни външни, обективни и много често непроменливи фактори драматично и тежко, което прави живота му непоносим, то това може да се тълкува като скрит отказ да се поеме отговорност за собствения си живот.

Желанието за по-дълбоко разбиране, изясняване на скритото значение на незадоволителни житейски ситуации или на необясними симптоми предполага приемането на факта, че в крайна сметка причините за психологическите симптоми трябва да се търсят в самия човек.

Всъщност всяко желание за освобождаване от симптомите е винаги противоречиво, понеже тези симптоми са несъзнавани опити за самолечение и са формирани като компромис, начин да се облекчи непоносимата болка. Всъщност освен съзнателното желание на клиента да се отърве от тези симптоми, съществува и част от него самия, която се страхува да ги изгуби, независимо от страданията, които те от своя страна причиняват. Това се превръща в съпротива към психотерапевтичния процес. Желание за излекуване и съпротивата срещу този процес съществуват успоредно.Съпротивата е естествен компонент от психотерапевтичната работа и тя е нещо различно от липсата на желание за промяна.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *