Странник

Той не е сигурен в нищо.

Движи се из безкрайното пространство пред него. Върви и мислите му тихо го следват. Мълчаливо се взират в Луната. Мислите понякога са по-верни от хората. Слуша ударите на сърцето си. Пулсът е живот. Пулсът е движение. Движението спасява от отчаянието…Не трябва да спира да върви. Тишината се нарушава само от шепота на изгорялата от слънцето трева. След месеци скиталчество мъжът започва да се отчайва, той не може да открие отговорите на въпросите си. Къде е истината за света, за живота? Посреща с досада поредното утро. Изведнъж вижда човешка фигура, която седи неподвижно върху камък. Радостта озарява лицето му. Предвкушава срещата. Вижда млада жена, облечена в бяла ленена рокля. Речни лилии, вплетени в красивите й руси коси. Странникът я поздравява , но тя без да се обърне му кимва леко с глава. „Търся Смисъла…От много месеци скитам в тази пустош и не съм чувал човешки глас. Искам да открия истинските си сетива, бягам от всички греховни излишества, с които е изпълнен нашият свят. Само в размисъл и самота мога да постигна истината за битието. Далеч от хората…“ Странникът чува мелодичния смях на непознатата. „ Бог ни е създал да се учим от хората, не от ангелите. Когато тишината е празна, можеш да обикаляш из пустошта през целия си живот и да не намериш Смисъла.“ Жената се обръща и той се вглежда в очите й – небесносини и безкрайно красиви. Очи, които гледат през него…слепи за физическия свят. Жената благо се усмихва. „Виждам те. Ти си избрал да общуваш само с ангели, но си забравил, че първо самият ти трябва да бъдеш Избран. Изглежда хората не са достойни за теб и не могат да ти кажат Истината. Те не са достатъчно смислени за теб.“ Странникът се засрами от високомерието си. „ Ти не са човек, ти си ангел!“ възкликва той. „ Аз съм просто човек. Човек, който е имал достатъчно време да мисли в тъмнината. Смисълът е в самия живот.“ Докато казва тези думи, нежно гали корема си. „Връщай се при хората, Страннико, и се учи от тях. Сред тях ще намериш Смисъла.“ Странникът се покланя на бременната жена и смирено тръгва към дома си, към бавно залязващото Слънце.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *